Можем ли да се доверяваме на телесните усещания като на компас. Ние ви даваме отговора

Тялото помага на мисленето

Още в средата на 90-те години невробиологът Антонио Дамасио пръв поставя ясно идеята, че тялото и разумът участват заедно в процеса на мислене. Според него телесните сигнали са особено полезни при трудни избори и в ситуации на неопределеност, когато умът може да затъне в безкрайно прехвърляне на варианти, а тялото реагира мигновено, "нещо не е наред". Тогава човек често спира на решението, при което "сърцето се успокоява".

Как се случва това?

Дамасио въвежда понятието "соматичен маркер". Под такива маркери той разбира:

- промяна в сърдечния ритъм или в дишането,

- напрежение или отпускане на мускулите,

- стягане в гърдите или корема,

- усещане за топлина или студ,

- слабост, тежест, вътрешна съпротива.

Благодарение на асоциативната памет и бързите телесни реакции соматичните маркери се активират в сходни ситуации, опирайки се на натрупаните в личната "библиотека" преживявания и чувства. Така се променят както позата и състоянието на тялото, така и отношението ни към дадено нещо.

Този процес протича по-бързо, отколкото мозъкът започва съзнателен анализ. Именно това частично го разтоварва от нуждата да обработва осъзнато целия поток информация, който достига до него.

Тялото кодира информация

През 2020 г. докторът по ветеринарна медицина и учената Холли Поллар-Райт разширява разбирането ни за телесните усещания. Ние не просто "чувстваме" нещо. Чрез сигналите на тялото умът получава най-прости кодирани послания като "опасно", "изисква внимание", "спокойно".

По този начин тялото сортира постъпващата информация, отсява второстепенното и предава останалото към мозъка за по-нататъшен анализ, като така намалява когнитивното натоварване. Затова често се случва първо да изпитаме усещане, а едва след това да си обясним какво е било.

Мозъкът като предсказател на бъдещето

През 2015 г. учените Лиза Фелдман Барет и У. Кайл Симънс представят предсказателен модел за работата на мозъка. Според него мозъкът, на база наличните текущи обективни данни (телесни усещания, емоции) и данните от предишния жизнен опит, изгражда прогноза за бъдещото състояние на тялото. Той изчислява и какво ще е необходимо на човека, за да поддържа живота и устойчивото си вътрешно равновесие.

Така тялото не само регистрира сигналите от външния свят и ги обработва първично, но може и да променя собствените си усещания, защото се настройва към бъдещето, прогнозирано от разума, който с волево усилие задейства тези вътрешни промени. Следователно телесните усещания понякога могат да бъдат резултат от нашата несъзнавана прогноза за бъдещето.

Да слушаме ли интуицията, или не?

Усещанията са един от начините, по които до нас достига информация от несъзнавания масив данни за света и за собствения ни живот. Ако искате да разполагате и с този инструмент за ориентиране, ще трябва да се учите да разчитате личния си телесен код.

Като начало си задавайте въпроса: това усещане говори ли за реалните обстоятелства тук и сега, или за моето лично несъзнавано представяне за бъдещето? След това постепенно изграждайте своя "библиотека" от значения на различните усещания, която не е задължително да важи за други хора.

Не е добре да се разчита единствено на телесните осъзнавания. На ниво тяло човек винаги ще се стреми към мястото, където му е добре и само добре, към благополучие. А нито една цел не се постига без усилие, тоест без излизане от зоната на комфорт.

Разумът ни дава посоката на движението и волевия компонент. Тялото пък подсказва по-безопасния и по-комфортния път, защото без отчитане на възможностите на тялото и реалността на средата човек рискува да се откъсне от действителността и да остане в света на фантазиите.

Истинската "свръхспособност" е умението да съчетаваме подсказките на тялото с тези на разума, вместо да избираме само едното.