Синдромът на отложения живот (СОЖ) не е диагноза, а начин на мислене и система от нагласи, при които човек има склонност да отлага щастието и пълноценния си живот за бъдещето, а в настоящето живее сякаш условно. Вместо да изживява най-добрата си версия тук и сега, той насочва цялата си енергия към подготовка за някакво бъдещо събитие или към постигане на конкретна цел. Така попада в механизма на "обещаното удоволствие", вярвайки, че именно това събитие ще му донесе радост и щастие, и чак тогава ще се почувства успешен и реализиран.
Още по темата
Например: "когато стана слаба..., тогава ще си намеря партньор, ще си купя рокля, ще ходя на масаж, ще се обичам..." или "щом си намеря добра работа, наистина ще мога да се почувствам уверен и реализиран". Други с нетърпение чакат да изплатят ипотеката: "като свърши ипотеката, тогава ще отида на почивка, ще си почивам и ще бъда най-щастливият човек, вярно, това ще стане след около тридесет години, трябва само малко да изтърпя".
Механизъм на СОЖ
Този механизъм действа, защото се опира на предвкусването на удоволствие и на обещанието за награда. На практика обаче човек така и не достига до истинско удовлетворение, макар да изпитва приятни усещания от мисълта, че щастието вече е близо. Това усещане не се превръща в щастие, защото реалната потребност остава незадоволена. Зад желанието да отслабнем може да стои нужда от внимание, а зад очакването за "идеално време" може да се крие потребност от грижа и почивка.
Колкото по-силно е желанието, например да отслабнем, толкова по-големи стават очакванията и очарованието от предстоящия резултат. След това често идва и по-силно разочарование. Дори човек да е отслабнал до лятото, потребността му, например от внимание, може да остане неудовлетворена и щастието пак да не се появи. И така се затваря кръгът: ново желание и ново предвкусване на резултата.
Докато човек чака "идеалните условия", за да започне да живее, животът минава покрай него и той пропуска ценни моменти, които още днес, тук и сега, биха могли да му донесат радост и удоволствие. Все едно пише живота си на чернова и постоянно се готви за следващия етап, който непременно трябва да бъде по-добър от настоящия.
Всичко започва в детството
Тези нагласи често се формират още в детските години. Така сме научени: "първо супата, после десертът", "първо уроците, после ще играеш", "бонбоните не ги пипай, те са за Нова година", "тази рокля не я обличай, тя е за празник или за излизане".
В резултат се появява усещането, че човек не може да бъде щастлив точно сега. Заедно с него идва и убеждението, че щастието зависи от външни обстоятелства. Така човек забравя, че щастието е емоция, която винаги съществува вътре в него.
Как да спрем да отлагаме живота
- Осъзнаването на проблема е вече петдесет процента от решението му. Ако сте забелязали, че постоянно отлагате живота си, това означава, че сте направили първата крачка към излизане от затворения кръг.
- Втората стъпка е да приемете, че щастието не зависи от външни фактори, от времето, килограмите или наличието на партньор. Щастието е вътре в нас, то е базова емоция, която включва радост, удоволствие и благополучие.
- Поставяйте ясни и постижими цели, които не "обещават" удоволствие в бъдеще, а дават непосредствена награда.
- Припомняйте си простите радости, обръщайте им осъзнато внимание и си позволявайте да изпитвате удоволствие от общуването с близките, разходките, вкусната храна и красивите места.
- Въведете практика да забелязвате и да записвате в края на деня 5 приятни събития, случили се през деня.
- Полезно е и да направите списък с 10-15 занимания, които ви доставят удоволствие, а след това всяка вечер да избирате 3 от тях и да ги планирате за следващия ден.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}