Хармоничната връзка с партньор, изграждането на стабилно семейство и създаването на топла, сигурна среда, като тиха гавана, от която черпим сили за възстановяване и развитие, са безспорни ценности, към които се стремят почти всички хора. И все пак понякога, дори когато ясно осъзнаваме тези ценности, сякаш сами се лишаваме от възможността да ги преживеем в отношенията си.

За да си отговорим на този въпрос, е важно да разграничаваме съзнателното си поведение от дълбоките несъзнавани мотиви, които неизбежно ни водят, докато не ги разпознаем и осмислим докрай.

Най-често в несъзнаваното се натрупват множество страхове, обиди и непреживени чувства, които ни пречат да се разкрием истински пред партньора. Така се затруднява изграждането на здрави, качествени отношения, изпълнени с любов и взаимно разбиране.

Опитът от детството

Психиката ни е устроена по особен начин. Тя по природа се стреми към изцеление и затова често ни насочва към партньори, които по някакъв начин напомнят родителите ни или други значими фигури от детството, с които сме преживели първия си опит на любов.

Когато повтаряме сходни модели на отношения, психиката получава шанс отново да изживее познат сценарий и да достигне до онази любов, която умее да разпознава. Затова начинът, по който като деца сме се научили да разчитаме любовта и грижата на родителите си, се превръща в ключов критерий за това как ще познаваме това чувство и във връзките си като възрастни.

Парадоксът е, че нашите зрели, съзнателни убеждения и представи за "подходящ" партньор имат далеч по-малка тежест, ако не познаваме достатъчно добре как работи собственото ни несъзнавано. Тогава в зрелия живот може да се окажем в ситуация, в която партньорът сякаш отговаря на всички критерии, но по някаква причина не успяваме да останем във връзката. Не се чувстваме достатъчно обичани и щастливи или не можем да изпитаме адекватна привързаност към човека до себе си.

Един прост пример за илюстрация

Дъщеря на много студена и строга майка израства като успешна, реализирана жена, красива и умна, но около 40-годишна възраст внезапно осъзнава, че през целия си живот във всичките си връзки е избягвала истинската емоционална близост. И при най-малките трудности незабелязано за себе си е "избягвала" от отношенията, потъвайки в работа.

Разбира се, тя разполага с цял списък от рационални обяснения защо не й върви в любовта и защо отношенията й не са се получавали. Но дълбоко в несъзнаваното й живее онова малко момиче, което се страхува от истинска близост, защото близостта с майката в детството е била болезнена.

Без да осъзнава този несъзнаван страх и без да вложи нужните усилия в работа със себе си, тя неусетно е избягвала множество срещи и ухажвания от достойни мъже, като същевременно е поддържала идеализирана представа за това какъв "трябва" да бъде партньорът й.

Нищо не е идеално

Най-болезненото е, че дори когато тази жена срещне "идеалния" партньор и е готова да изгради семейство във всеки смисъл, тя може да се раздели с него заради дребен битов спор или заради неочакван обрат в кариерата на партньора.

На нея й се струва, че всичко се развива правилно. И двамата са прекрасни, а връзката съвпада с идеалната стратегическа картина, която тя години наред е подреждала във фантазиите си. Само че реалните отношения не просто никога не са идеални, но и винаги имат корени в детските ни преживявания със значимите фигури.

Как изглеждат здравите отношения

Затова здравите отношения с партньор започват с честни и здрави отношения със самите нас. Едва когато разбираме кои сме в действителност и как е оформена нашата лична представа за любовта, включително като приемем и не най-приятните детски чувства към родителите, можем да се настроим да изградим различни отношения, а не да повтаряме старите детски сценарии.

Когато сме достатъчно честни със себе си и приемаме собствените си потребности и желания, влизаме във връзка, приемайки и себе си, и партньора. Тогава можем открито да изразяваме чувства и емоции, да поддържаме гъвкави граници във взаимодействието и да изграждаме комуникация на високо ниво, с общи цели и планове.

Именно дълбокото себепознание и ясната представа как и защо партньорът има нужда да взаимодейства с нас ни позволяват да създаваме топли, гъвкави отношения, не винаги идеални, но изпълнени с любов и носещи щастие и радост точно на нас, дори когато не се вписват в общите представи за "перфектното".